вторник, 31 май 2011 г.

Keep Smiling


Колко му струва на човек да бъде ведър? Дали това не е основното нещо, което трябва да ни ръководи, за да бъдем успешни и пълноценни хора? Всичко това са само риторични въпроси, но никой от нас не се сеща за тях в ежедневието си.


          Keep Smiling – това е мотото на някои народи по света и именно то ги прави толкова просперирали. Усмивката е тази, която им дава сили да продължат, когато е трудно или дори невъзможно. Тя е тази, която дава криле, която насърчава мечтите и тяхното реализиране. Усмивката, подарена от някой случаен минувач на улицата е именно тази, която би могла да оправи настроението ти. Толкова ли е трудно човек да се усмихне на съседа си рано сутрин? Не разбираме ли, че усмивката е евтин начин да смениш външния си вид?

           Какво ни отличава нас като народ? Като изключим историческите факти остава нещо очевидно – външният ни вид. Едно от ключовите неща е усмивката. Американците се събуждат рано сутрин и я слагат на лицето си. Това ги кара да се чувстват добре през деня и също така топли душата на хората около тях. Някой ще каже „Тяхната усмивка е престорена. За какво ни е щом не е искренна?” Добре, нека е изкуствена, но ако това е нещото, което ще ни накара да се чувстваме по-добре и да възприемаме по-лесно света – защо не? Кому е нужно да сме все намусени за нещо, да виждаме лошото в хората около нас и да си мислим как ние сме перфектни? Няма смисъл постоянно да бъдем черногледи и да развиваме теории как целият свят е против нас. Всичко това може да бъде променено и то като се започне с една проста усмивка. С едни малък изблик на радост и показване на света колко сме щастливи.


Нашумялата в последно време теория на „тайната” твърди, че човек привлича към себе си такива емоции и преживявания за каквито си мисли. Т.е. ако ние постоянно си повтаряме колко е зле нашата държава, как тя е виновна за нещастието ни, колко много проблеми имаме и т.н., то нищо хубаво няма да ни се случи, а тъкмо обратното. Колкото и конспиративна да звучи тази теория може би има нещо вярно в нея и нищо не ни коства да опитаме, но отново подхождаме с типичния скептицизъм. Не се замисляме дори за миг, че в това тъмно ежедневие със сигурност има нещо красиво, което си заслужава усмивката. Затова аз бих посъветвала „Усмихни се! Дори да не се чувстваш добре – направи го! Ако не оправиш своето настроение ще помогнеш на някой друг, а след това някой ще направи това и за теб!” Понякога можеш да кажеш много повече с една усмивка, отколкото с която и да е дума. Защото усмивката е начин на общуване. Тя е въпрос на обща култура, която явно ние нямаме.
 J
Мария Янчева

Няма коментари:

Публикуване на коментар